:хаотични предколедни безсмислици:

Уауауау. Ако сега започна с “идва Коледа” или нещо от сорта, това няма да е нищо ново. Всички знаят, че Коледа идва и така нататък. Честно казано, за първи път от ужасно много време насам, ми харесва, че идва Коледа.

:mini horror:

18.11.2007 / 22:31

Град. Стари къщи. Не знам кой град, някъде на северозапад оттук, не съм сигурна, не съм била там преди. Може би е на север някъде. Може би има море, не знам. Студено е, небето е сивкаво. Не, няма точно небе. Страх ме е. Вали. Треперя. Те са наоколо. Не ги виждам, но знам [...]

:парченца щастие:

29.10.2007 / 00:43 

Щастието, с това негово щърбаво „щ”, назъбено и грапаво. Като парче стъкло в дланта ми, намерено на пясъка, за което не знам, че е тъжно, понеже не знам, че е отбелязало края на един щастлив миг, на някой друг пясък, като парче от бутилка, счупена в този край на онзи миг щастие. Парче [...]

:juliette:

24.10.2007 / 00:15
на С.Преди е живяла, където аз сега живея. Преди около 40 години. Срещнала своя Ромео на прозореца от другата страна на площада. Той й махал и се усмихвал, Тя рисувала букви с пръсти във въздуха. После се срещнали и се целунали.

:home, sweet home:

03.10.2007 / 23:52
Не знам защо, като написах “Хоум суийт хоум” се сетих за една мнооого стара игра, която някога, ужасно отдавна играех на 386-ката в офиса на баща ми. Jones in the fast lane. Въпросния Джоунс се прибираше в една разкъртена бърлога, на чиято стена висеше разкъртена табелка “Home Sweet Home”. После се замогваше, печелеше кинти, и [...]

:doo bop, чорапи и прегоряла вечеря:

02.10.2007 / 23:39
Прибирам се. 
В банята има само една четка за зъби, и пяната за бръснене я няма. 
Дам(н)! Мони го няма.