:скука? моля?!:
Напоследък често се чувствам тотално и брутално прегряла (да, знам, сама си го правя така!), и си мисля колко хубаво би било, ако можех да направя една дълга пауза. От работа. За съжаление обаче, до момента нито съм спечелила джакпота от тотото, нито съм наследила сградата на ЦУМ, нито пък има изгледи някое от двете да се случи. Не пускам тото, а другото е ясно. И ми се налага да живея с мисълта, че в скоро време разходите няма да започнат да се съобразяват с усещанията и желанията ми.
Но понеже все пак мечтите са безплатни, ще си позволя да си помечтая за едни абсолютно неангажирани 3 месеца, през които да правя каквото си искам. В случай, че някой се интересува какво по-точно ще правя 3 месеца, без да се спомина от бездействие, ще го успокоя, че на този етап такава вероятност не съществува. Мамка му, получавам гърчове, когато някой ми каже, че няма какво да прави. 
Неее. Няма да спя до обяд, до късния следобед да гледам всички сезони на Sex & the City, South Park, Dr. House и няколкото десетки филма, които се трупат с месеци и години и прашасват ей там, в оня шкаф, а вечер да затвърждавам статута си на кръчмарска и барова мебел, след което да си легна с дрехи и грим, и така до другия ден по обяд…
Всъщност, възможно е и този сценарии да се сбъдне. Но доколкото се познавам, няма да продължи повече от 4-5 дни.
*
Първото, което бих направила, е да се скъсам от пътуване насам-натам, по градове, села, планини и морета. Тъй като точно такава възможност най-вероятно няма да се очертае, на първо време ще премина към някакъв по-икономичен вариант, който няма да доведе до тотален срив на и без това ограничените ми финанси.
Тъдъдъдъммм.
Ето. Как ще изглежда 3-месечният ми (примерно) лентяйски период:
- Първо, мисля да си организирам хилядите снимки – да разкарам нечитавите, да отделя читавите, да подбера най-хубавите от тях и да взема да ги кача някъде. Според моментната ми преценка, как според какво.
- Второ, искам да пиша. За каквото ми е интересно. За разни неща. Най-вече, за удоволствие.
- Трето, да разцъкам и доразцъкам няколко програми (повечето на Adobe и Macromedia), които все зарязвам заради по-належащи дейности.
- Четвърто, да се разцъкам малко по-сериозно и най-сетне да се захвана с няколкото сайта, които съм замислила от… от много отдавна.
- Не бе, няма да седя по цял ден пред компютъра. Какво си помисли? Ще тичам в гората всяка сутрин, ще се придвижвам само с колело в града (сега някакси не ми се получава), и отвреме навреме ще ходя да плувам (хъх, и то на по-малко време, отколкото сега).
- Ще си дочета десетките започнати книжки, които в момента съм сменила предимно с учебници.
- Тук някъде ще поизгледам и разни филми.
- Няма да се откажа от някоя и друга планина и някое и друго море. Пък и имам уговорка скоро да ходим за риба.
- И понеже ще е е лято, ще пия бира в парка. Хъх, след толкова труд си трябва човек да поотхлаби. Тъкмо ще се виждам и с хората, с които все не ми остава време да се виждам.
- Ако ми остане малко време в тази толкова натоварена програма, ще взема да си опресня/доуча италианския, испанския, немския или руския, дето така и не ги доучих.
Айде, няма да прекалявам. Стига толкова. Засега.
*
Пфу. Сега, като го написах стигнах до един много мъдър извод. А именно, че вместо да мечтая, може би е назрял моментът да си сменя професията. Винаги съм знаела, че това ще стане, рано или късно. А най-добре – точно навреме.
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
