:squeezed:

съм.

 

Аз съм човекът, който казва, че пичовете не пият лекарства.

Аз съм човекът, който казва, че трбява да е пред умиране, за да пропие лекарства.

Аз съм човекът, който вече шести ден е супер зле и не може да се оправи.

Аз съм човекът, който днес пропи… антибиотици.

 

Преди малко тръгнах да си наливам вино, и тъкмо извадих бутилката, отворих я, поднесох я към чашката и тази мисъл изведнъж ми мина през главата. Макар че на упътването на антибиотика не пишеше нищо за алкохол.

 

Прецакана съм. J Имам поне шест причини, поради които мога спокойно да се чувствам прецакана. Я да видим.

 

1. Върнах се на работа от най-дългата почивка, която съм имала през последните 5 години. Тоест, 2 седмици. Минус два дни – по средата. Ами да, много е дълга. Беше. Беше и хубава. Но пък свърши.
2. Върнах се тотално фалирала, дори по-лошо от фалирала. Кредитната ми карта надава сърцераздирателен вой щом посегна към нея. За дебитната да не говорим – тя умря – празна е. Портмонето ми пък дори не знам къде е – в него има само лична карта и визитки…
3. Върнах се болна. И кашляща. Не минават 2 минути, без да се разкашлям брутално. Не мога да спя като хората. Не мога нищо да правя като хората. Дори не кашлям като хората – дера се.
4. Пропуснах си един изпит, понеже съм особено гениална и бях забравила поне да го отложа. А можех, защото знаех, че ще бъда във влака по това време. Знаех, но пък не се сетих.
5. Днес се обадих в офиса, да кажа че съм зле и няма да отида. В началото на работното време. Но не точно. Колежката ме осведоми, че от 1 януари имало ново работно време. С половин час по-рано. Почувствах се особено засегната, че не съм разбрала. Но то е същото със законите, никой не се интересува дали знаеш за тях, те си важат. И ако не знаеш, проблемът си е твой. J
6. В служебната ми поща имаше над 250 непрочетени мейла. Като махнем спама. Всички са се сетили точно когато ме няма. И когато съм болна. Просто нямаше как да не се заема да разчиствам бойното поле. Понеже утре може да са над 300. Мда. Да е жив и здрав колегата ми, който крепи положението в последно време вместо мен. Това днес ми отне доста часове. Мони влезе при мен към 19:00 и каза „Свърши ли работа, да дойда ли да те взема?”. Не бях свършила. Още не съм.
7. А трябва да пиша курсови работи. Два броя. За тази седмица.
8. А съм болна.
9. И имам работа.
10. Цялата предница на Астерикс е за ремонт. Цялата. А съм фалирала. А пък вратата на форда взе да ръждясва, там, където я блъснах. Мони се сърди. И той е фалирал.
11. Прекарах последните 3 дни от почивката си почти изцяло в къщи. Болна. Като парцал. Squeezed (като всичките лимони, които унищожих). Което не вярвам да ми се е случвало някога.
12. Добре де, нека да станат 2 х 6. J Ами не съм се виждала с почти никого от кажи речи десетина дни. Това е пагубно. Last, but not least. Всички взеха да ми липсват. J  

  

Казват… „здрав дух в здраво тяло”. Явно нещо му има на духа ми. Но не. Не мога да разбера как, но му няма. Някакси ми е весело. И някакси не ми е прецакано. И все пак ще взема да изпия виното, което така или иначе налях. В пресекулките, когато не кашлям.

 J J J

Няма коментари

Все още няма коментари.

RSS коментари TrackBack Identifier URI

Вашият коментар

Name

Mail (will not be published)

Website