:хаотични предколедни безсмислици:
Уауауау. Ако сега започна с “идва Коледа” или нещо от сорта, това няма да е нищо ново. Всички знаят, че Коледа идва и така нататък. Честно казано, за първи път от ужасно много време насам, ми харесва, че идва Коледа. Искам сняг за Коледа. Не искам да стъпвам в коледни базари и не искам да ми мигат коледни лампички. Искам сняг за Коледа. Може би за пръв път от десетина години насам ще отида в някой коледен базар. Не. Няма. Моля, пуснете ми снега да падне. За Коледа. Дори не знам защо си мисля за това.
Небето беше бяло, а слънцето беше една оранжева топка, беше като яйце на око. Пухкаво бяло яйце с жълтък. После някой изяде оранжевата топка, и остана само белтъкът. Ей, кой ми изяде слънцето?! И ако сега го изплюе, ще бъде ли отново топка, или ще бъде размазано петно със странна форма, ще прилича ли на самолет или пък на мечка, или пък на оранжев облак с формата на цвете, ще се разлее ли горе по бялото небе или ще падне зад отсрещния покрив? Спах до два следобяда. Мики готви нещо сега, а мирише на сън.
Имам среща в шест, Мони няма да идва. Мони не е спал изобщо, после е поработил, сега дойде, пусна телевизора и задряма. Някаква спяща красавица говори от телевизора за беемвета. Странна спяща празноглава красавица. Аз не си помислих, че е празноглава, но тя го каза. А в тенджерата цъцри някаква мръвка. Точно “цъцри” е думата. Има и маслини. Нямам търпение да изям маслините. Имам среща в шест, после сигурно и друга среща. Нямам работа. Или може би имам, но мисля, че не е нужно да я върша сега. Не е. А прозорците са запотени, и е уютно, въпреки че някой ми изяде оранжевата топка. Утре искам пак да спя до два. Този път аз ще направя кафето сутринта. Мони още дреме, диванът може би му мирише на моя сън, онзи който сънувах като спах до два. Мони спи и се усмихва.
Прозорците са запотени, а Мики плете шал. Не, не се обърках, Мики плете шал. Дори не знаех, че Мики може да плете. Сигурно и аз мога. Трябва да опитам… Искам маслина. Ще закъснея, ще отида в шест и половина. Снощи си признах много неща, за които не съм говорила. Малки мои си неща, казах ги и ми стана хубаво. Напих се, и на сутринта пак изхвърлихме ужасно много бутилки. Спах до два, и се събудих щастлива. Някой е махнал контейнера за стъкло. Миналата седмица също го нямаше. Ха, изненада, исках да изхвърлим бутилките точно в него.
Нямаме елха. И Мики няма. Хм. Сега забелязах. Снощи казах много неща, които не бях казвала никога, на никого. Но пък не казах на другите нещо. Не им казах, че записах всичко. Записах с телефона си около три часа разговор. Започнах да записвам, защото другите започнаха да формулират изненадващо точно някои мътни и хаотични мисли, а аз – някои техни мътни неформулирани мисли. Някой ден, примерно след две години, ше им пусна записа. Мръвката е готова. Морковите също. Мони спи на дивана, Мики готви. Аз пиша хаотично, каквото ми дойде на ума. Искам маслина. Весела Коледа J J J
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
