19.04.2007 00:10
Kvo stava…?
Cheta te i naposledak neshto mi koftareesh! Kvo stava? Principno si vedar chovek, neshto ne varvi…Kak shte ya karash? Kaji mi kak shtoto i az neznam? 
Това е то, едно лично съобщение, което получих тия дни.
Всъщност не кофтарея, ами… емоционална нестабилност напоследък : )
Въртележка.
Ту горе, ту долу, ту горе с надолу главата.
През 5 минути така се променя душевното ми състояние, че не ми остава време да разбера какво става. Как ще я карам, също не знам ; ) Мерси за загрижеността, всъщност съм добре. В момента 
Тази вечер три пъти ревах.
Единия път, защото се чухме с моя човек (няма го от около седмица) и се скарахме за някаква абсурдна глупост, и в момента в който натисках червената слушалка вече циврех. След 3 минути ми мина, а след 5 се чухме и пак много се обичахме… после се смях…
Втория път гледах някъв глупав клип, който нормално мисля да не би ми направил впечатление дори… даже не разбрах с какво ме разрева… абсурд, как да не му се смея.
Третия път, понеже вместо да се потя над разни доста-спешни-вече курсови проекти зяпах унесено снимките от последното пътешествие и някакси адски силно ми се прииска да съм на брега на Дунава. В Русе. Да е хладна сутрин, ръцете ми да измръзват и да ги топля една след друга в чашката кафе. Да изпушвам първата (а не десетата) за деня цигара… (Все ми се иска да разкажа за Русе и за Букурещ и все „не ми остава време”.)
Иииии рев.
После смях, и така…
Сега пак ми е забавно. Пуснала съм си Mezzo за фон и се чудя какво ми става, преди не харесвах такива неща. Хъх, а в компа ми седи сд с некви работи на Бетовен, това съвсем не го бях очаквала от себе си?!
Това беше в една кръчма в Русе:
За свободното време исках да кажа. Нещо като фикс идея напоследък. Като посоките.
Тея думи будят пеперудите в стомаха ми (я млък, там някъде ми се чу ехиден смях!).
Щото под 2 мишници не се носели 4 дини… мда…
Индивидът нещо се е сплескал под тези дини и хич го нЕма.
Dead end street in the middle of NO road.
Резултат – труд с невъзможно ниска ефективност и силно чувство на неудовлетворение на моменти.
В другите моменти всичко е ок и индивидът се бъхти яко с дините си.
В следващите почва да се пита дали вместо да върви напред не седи на място в жалки опити да запази равновесие с тия дини и да закрепи положението. А то положението не е за закрепване, ми заааа… развитие.
Пък и май се оказа, че индивидът не обича диня. Ха.
(Тук няма да мога да сложа снимка, щото си забравих фотоапарата. И кабела. Нооо.) Онова въпросното кафе, което изстина докато топлеше една по една ръцете на индивида, беше съпътствано от едно от онея прословути късметчета, в които пише големи глупости обикновено. Индивидът не го отвори докато не прескочиха с Мики оградата на Сексагинта Приста (сори, но беше затворено) и не седнаха на една хладна слънчева пейка да си правят планове. На късметчето пишеше „Все още не е късно да промените посоката!”
И понеже индивидът все си мисли за посоки напоследък, взе че си запази това късметче. В главата.
И за свободното време.
И за свободните мисли.
Пак един много дълъг плейлист, и смях после сълзи, после смях и сълзи.
Абе ше ми мине. : )
Roller Coaster
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
