27.09.2007 / 03:41
Не вярвам в сатурнови дупки, нито в ПМС.
Вярвам, че настроението ми си зависи изцяло от мен. Но днес е някакъв прецакан ден. Днес някаква зловеща комбинация от сатурнова дупка и предменструален синдром, пълнолуние и еди-коя-си-планета-в-еди-кой-си-незнам-си-какво, кара миниатюрните, незабележими и незначителни проблемчета да ми изглеждат като ужасни нерешими проблемища.
Не ме оставят на мира.
Цял ден. Съм кисела. Поради ред причини. За които. Не искам. Да мисля.
Ту ми се доревава, ту ми идва да смачкам нечия физиономия.
А като видя как някой се смее и весело се суети насам-натам ми идва да се приближа до него и да му отвъртя два-три-четири-пет шамара, докато не му посърне шибаната усмивка.
Уф да му…
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
