:doo bop, чорапи и прегоряла вечеря:

02.10.2007 / 23:39

Прибирам се. 
В банята има само една четка за зъби, и пяната за бръснене я няма. 
Дам(н)! Мони го няма. 

Хвърлям чантата със всички телефони и глупости в хола.
Няма да ходя никъде днес.

Гладна съм. Опитвам се да сготвя някаква мръвка със зеле.
Зелето изгаря зверски. Мръвката горе-долу става за ядене.

Опитвам се да почета от “Истанбул“. Толкова бавно и обстоятелствено, че след няколко страници започвам да дращя с нокти по дивана. Хммм…

- Мони кво правиш?
- Тъкмо се прибрах в хотела и си взех душ. А ти Мониче?
- Миии… аз ще подреждам. Гардероба. Вчера подредих стаята.
- Ха-ха-ха! И кво, намери ли нещо изгубено в кочината??? Ха-ха!
- Само сешоара, синия тоник за лице, малкия мемъри стик и очилата ти.
- Ха-ха-ха!

Решавам, че днес ще подредя гардероба. 
Винаги подреждам, когато Мони го няма. Тоест, веднъж на 3-4 месеца.

После всичко е хубаво и подредено. Около 3-4 дни. 

Мони се преоблича около 6 пъти на ден. 
И хвърля дрехи вещи из цялата къща около 16 пъти на ден.
Аз също. 

*

Пускам си музика. 

Dead Can Dance. Не ми се слуша  Dead Can Dance. Изравям някакви стари дискове от вехториите. Всичката музика на харда ми вече ми е дошла до гуша. По цял ден…

Habib Koite & Bamada – Baro. Супер. Само че, не тръгва. На компа на Мони също не тръгва. Проронвам мислена сълза в памет на хубавия диск и се заравям да търся.

Buena Vista. Няма го Buena Vista. Може би се е изпарил.

Намирам Мiles Davis – doo bop. Цикли. Цикли лошо. Изваждам го, измивам го, подсушавам го. Тръгва.

*

С прискърбие изхвърлям няколко стари потничета и един панталон, които вече са се протрили до безобразие. 

Аз псувам хората, които не се къпят. Мони ме псува, защото си нося любимите неща докато не се протрият до безобразие.

*

Сещам се, че обещах на Мони да поливам цветята.  Излизам на балкона. Там има градина. Не мога да си проправя път до последните.

*

Мони всяка сутрин реве, че няма чорапи.
Аз също. 
Всъщност чорапи има, но всичките са различни. До един.
Неговите все пак са предимно черни и тъмно сиви, и не е фатално да са различни.
Но моите са жълти, оранжеви, сини, на райета, на кравички, на прасета и какви ли не. Колегите редовно ми се смеят. 

След като изваждам и сгъвам всички дрехи, ги прибирам обратно. 
На леглото остават около 67 чифта чорапи.
Да, чифта.
Значи, все пак имало чорапи.
Сгъвам ги още по-прилежно и от дрешките, и ги прибирам по джобовете.

*

Мисля, че трябва да снимам гардероба. 
Откакто го купихме не е изглеждал така.

*

Doo Bop пак заби. Този път безвъзвратно.

Намерих нещо друго… Breakbeat Era… ?! Баси, това съм го забравила.

*

Хъх, след като вече се свестих от алкохолното вцепенение, може би е време пак да пробвам да прочета изродията на Пелевин за Тезей и Минотавъра?!… Ха-ха…

*

В кухнята и коридора още мирише на прегоряло зеле…

*

 

No Comments Yet

Все още няма коментари.

RSS коментари TrackBack Identifier URI