:до морето и назад. за около 48 часа:

21.08.2007 / 23:24

В петък се изстъргах от завивките необичайно рано. 6 часа сутринта е твърде нечовешки рано. Стегнах „багажа” и се изстрелях към офиса в 8 без нещо, за да може още следобеда да палим Астерикс иииии… към Смокиня. Наш’то море, което още не бях виждала тази година и вече ме сърбеше при мисълта за песОка, вълничките и бара на Деко, за кучето Джесика, вързано за рецепцията на Форт Нокс (което пък го нямаше L), за огньовете по плажа, за трудното изкачване на дюните на прибиране, поради многото погълнати питиета, за виковете „първа маса таратор, пета маса пържени картофи, кръглата под смокинята, кюфтета и шопска салата!!!” и за разни други работи.

Пътя на отиване го минахме бързо, като не смятаме задръстването в София, ама нема начин J. Иначе към 4-5 следобяда почти никой още не е тръгнал да се изнася от града. Стигнахме вечерта към 10.

Зарязахме колата на един „паркинг” на пътя – всъщност просто разни напаркирали до пътя коли и една табела „частен имот платен 2 лева на ден” – охраняван от един възрастен циганин и малките му хлапета, които ти искат 2 лева, ако въобще те видят че пристигаш.

Оставихме багажа където му е мястото – в багажника – и зашляпахме през дюните директно към бара за една животоспасяваща бира като начало J. Там дойде Янчето, която си тръгваше на сутринта и ни завеща една палатка, която пък на нея и бяха завещали преди това. После се пльоснахме на хладния песОк и започнахме да пресушаваме бири. Отидохме пред огъня на съседния бар (новост?!). Кръглият бар. И продължихме да пресушаваме бири и водки. Нещо напоследък не мога да пия водка L.

Някои прескачаха огъня. Някои скачаха около огъня. Някои само пиеха. Някои си говореха. Някои си викаха. Някои се изкъпаха в морето. Други паднаха на пясъка и потънаха в царството на сънищата.

 

 

После се изпонапихме и така нататък, и едвам стигнахме до палатката. Ето и някои дето вече са направили блажени физиономии.

 

 

 

 

Палатката беше пълна с песОк, а докато излазя вътре имах пясък и в задника. Всъщност още от въргалянето преди това имах пясък и в задника. Мони Монииии, наложи се да спим двамата върху едно шалте, аз се изръбих, а и ми влезе пясък вече навсякъде, където нямах и където имах. Беше към 5 и половина сутринта. Всъщност тогава не усещах пясъка. Разбрах го на сутринта, когато в 7 часа слънцето напече и се наложи – отново ненормално рано – да излазя обратно навън за глътка житоспасяващ въздух.

Пихме нескафе в една метална чаша. Явно не съм била изтрезняла, или пък тази снимка съм я правила с пълния си с пясък задник, понеже виж каква е. Нищо де, целта й беше да запечатам тази тиха плажна сутрин, в която видях морето срещу себе си още с отварянето на очите си, и забравих за махмурлуци, главоболи и такива глупости. Както казваше някой от дежурните пиянки, големият син аспирин. Изхвърлих си опесъчените дрехи У песОка, затърчах се към него и цамурнах в прозрачната вода.

 

 

Съседите си миеха чиниите в морето. Минахме по целия плаж. Палатката беше на края на плажа. Сега видях още 4-5 бара, които преди ги нямаше. И оранжевия бар, който Пешката бил проектирал. Там имаше табла на всяка маса. Но не остана време. Умирах от глад. По-преди там нямаше нищо освен плаж и малко палатки след края на бунгалата на Смокиня. Преди имаше един бар – нашия си бар и малко повече палатки J. Сега има поне 4-5 бара и много, много, много палатки. И  много, много, много, много хора. Познати и непознати. По целия плаж. Това място е станало модерно.

Говорихме си и за това. Хората, които идват там с караваните и палатките си от 20 години се дразнят на навалицата. Новите хора се кефят на партито по целия плаж. Аз хем се издразних, че всичко е станало в боклуци и никой не си чисти, хем се изкефих, че имаше много хора и парти по целия плаж. Бунгалата бяха претъпкани. Мизерията в тях не се е променила, а цените са. Незнам. Факт е, че Смокиня вече не е каквото беше. Ама нещата се променят  и никой не може да ги спре, а това си има хубавите и лошите страни. 

Закусихме шкембе в дървеното и се разбрахме с Янчето да дойде там да си кажем чао. Тя обаче отишла в другото дървено. Те половината са дървени. Както и да е. Аз ядох шкембе чорба! С много много лют червен пипер и много много чесън. Даеба. Превърнах се в огнедишащ дракон. Наложи се да угася пожара с бира. Капачката на черния пипер беше капачка от двулитърка Ариана. Капачката на солта беше капачка от двулитърка Бургаско.

Видяхме се с други хора и решихме да отидем в някакво рибарко селище между Черноморец и Бургас. Там имало каналчета „като във Венеция” – не ги видях. Имаше две три мизерно-романтични миризливи каналчета „не като във Венеция”. Имало и яки места за хапване на риби. И пийване на бири. Тях ги видях. Риби и бири.

Преядохме с кефали, лефери, барбуни, сафриди, рапани и така нататък. Препихме с бири, мастики, вина и така нататък. Дойдоха още хора.

 

 

 

 

Накрая всички бяха пили и се зачудиха кой ще кара колите. Събрах си миди и рапани. Пихме кафе. Стана късен следобед. Тръгнахме си.

Пак едвам стигнахме до палатката по плажа. ПесОка пареше, и трябваше от време на време да влизаме в морето.

 

 

Пихме ли по нещо на бара или не не помня май се къпах още много в морето и после съм заспала на пясъка бях червена и беше сутринта пак към 7 часа а кога ли съм си легнала незнам пихме ли нещо снощи трябваше да отидем при другите и да пекат миди и да ядем и пием а май сме заспали изпуснах ли кога съм заспала червена съм пáри искам да се къпя в морето имам пясък в устата няма нескафе няма я чашата телефоните ми са в пясък някой е звънял по работа гладна съм къде са другите хубаво е тук жалко че днес тръгваме жадна съм водата е топла нищо искам вода отивам да плувам вчера нямаше вълни днес има отивам в морето.

 

Закусихме пак при Поли, тоя път не се подлютих. Ядох пържени филийки с конфитюр и сирене. Бяха божествени. Бяхме на бара цял ден, питиета, море и музика и фрапе и бира и уиски и кафе и пак питие, песОк. ПесОк и още. ПесОк. Море море море.  Забравих, че трябва да тръгваме. Блажено лентяйство. Не мисля за нищо. Само глупости. Забравих си главата.

Само Мони не пи че трябваше да кара. Мони не е Мони. И аз не съм Моника ама вече значителен брой хора ме наричат Моника. Стана някак случайно. Приличала съм на Моника. Не на някоя си определена Моника, ами просто на Моника. Даеба, нямам нищо против да съм Моника. И без това не я познавам. Познавам само отражението й.

 

 

Щяхме да ходим и до скалите за риби, но не остана време, защото много лентяйствахме, а това беше важно да се направи. Исках да се видя и с моите стари приятели и съседи, които са си дошли от Германия и директно в Созопол. Тях нямаше как да ги убеди човек да дойдат на къмпинга. Тъкмо и да изчакаме една мацка която да пътува с нас обратно към София. И се видяхме. А аз ядох палачинки и пих отрезвително кафе и отрезвитвелна кока кола. 

 

 

Тук е май единствената снимка на която ме има и съм направила ебааааси дебилната физиономия.

 

 

Чао море. До след 2-3 седмици. До 5 часа сме си в нас и ще спя на чаршаф.

 

Да бе, чао. Ама не сме си до 5 часа в София. От Карнобат до много след Сливен имаше ебаси нечовешкото задръстване. Почти до Стара Загора имаше мега много коли. тръгнахме в 7 без нещо, а се прибрахме в един и половина през нощта. 

 

 

Разни луди летяха с бесна скорост в насрещното да изпреварват безкрайното задръстване и аз им пожелах първият от тях да набие спирачки като види кола срещу себе си, а другите да се натресат в него и един в друг и да се намачкат хубаво. Даеба и келешите. Пожелах си и да не се блъскат в колите срещу тях и да не мачкат или убиват хора, които просто си карат в своето платно. Рискувай си шибания живот, но не е нужно и другите да умират заради теб, даеба. И аз обичам бързото каране, но двулентовият път с безкрайна колона от коли не е подходящо място за бързо каране, особено когато си в насрещното, а и е трвърде вероятно да не успееш да се прибереш навреме.  

Както и да е, отклоних се. Легнах на чаршаф към два часа и заспах. Беше хубаво. На морето беше много хубаво.

 Рибата на Янчето още е в хола ми. Палатката още е в багажника на Астерикс. Преди малко по погрешка изтрих този пост. Добре че го пазех Клипчето е от огъня.

 

http://www.youtube.com/watch?v=HWaflRQLjy0

Няма коментари

Все още няма коментари.

RSS коментари TrackBack Identifier URI

Вашият коментар

Name

Mail (will not be published)

Website