:яйца и други работи:

26.09.2007 / 03:45 

Подзаглавие: “Никаква домакиня не си!”

Отговор на подзаглавието: “Мноо ясно бате. Никаква домакиня не съм.”

* * *

 

Хм. Чета днес едни текстове и се треса ритмично и почти истерично на стола, с една ръка на устата… понеже, благоприличието изискваше да не се изхиля точно в онзи момент. Щото, аз нали все пак съм една възпитана млада дама, макар и да ми харесва да псувам, а когато пия бира - и да се оригвам. Колкото по-шумно, толкова повече се кефя. Това, разбира се, в присъствието на тесен кръг от точно определени хора.

Прочетох за човека, който се опитал да изпържи яйцата, преди да ги счупи, а почти едновременно с това четях за пастета-бомба, който се приземил в краката на някакъв случаен турист. Не можах да издържа, и все така с ръка на устата, излетях през вратата, за малко да излетя и през терасата, седнах на пода и се захилих със всички сили… и със сълзи на очи и спазми на диафрагмата се прибрах десетина минути по-късно. Трябва да съм изглеждала доста плачевно. 

 

Мисълта ми беше за яйцата.

 

По едно време и аз нямах никаква представа, че трябва да ги счупиш, преди да ги опържиш! Ми откъде да знам?! В годината и половина, когато живях сама, дори не си направих труда да взема котлончето, което наш’те се опитваха да ми пробутат. Не помня какво съм яла тогава, и дали съм яла изобщо. Поне в къщи май не съм.

 

След това дойде Мони. Поклон, ебаси, колко дълбок поклон и ебаааси респекта! Абе Мони, къде се научи да ги прайш тея работи? Така в Джими’с (не ве, не живеех в сладоледената къща, а при Джими) се появи един котлон, а Мони започна да ми прави много яки работи. Мони, заради тебе някой ден може да стана прасе, знаеш ли?!?

 

После се преместихме, а Мони не спираше да дудне за печка и да ми бучи, че било много важно. „За кво по дяволите ни е печка бе Мониче, кръчмата е долу?”, „Абе няма всеки ден да им ям боклуците, ше си имаме печка, мило!”. И вместо това поръчах пералня, а той каза „ооо така ли”, и на следващия ден едни пичове с гащеризони цъфнаха с една печка и казаха „10 лева на етаж”. Бахти наглите. 
При нас нещата стават предимно на инат, защото обикновено нямаме кинти. Но щом трябваше да се прави на пук, се намери начин и за два дни се обзаведохме с тези така важни домакински уреди, които аз почти не пипнах в последствие. Само първите 2 дена им се радвах. Толкова.

 

А Мони е пич, но повече нищо хубаво няма да казвам за него, защото винаги, ама винаги, точно когато го похваля, дори и да не знае, че съм го похвалила, извършва някаква зверска мега-свинщина. За това повече никви такива. Само гърч и критики. Ебаси. Мони, повече никога няма да казвам, че си пич.

 

Веднъж се мръщех и се оплаках на една приятелка: „Гледай как ми е защипал ризата на простора, точно по средата - следа от щипка, ебаси!”. Приятелката ми се опули, помислих, че се е задавила с кафето и я фраснах няколко пъти зверски по гърба. А тя изстена „Ама той простира???”. Оттогава спрях и да мрънкам. Няма да го хваля, но няма и да го упреквам повече. 

 

И пак се отколних, трябваше да става дума за яйцата.

 

Ами, няма никакви яйца. Преди май съм правила яйца на очи, бъркани яйца, варени яйца, и така нататък. И пържени картофи. И салатка, и сандвичи. До тук май се изчерпваше целият ми репертоар. Ебаси жената, ще кажете. Откакто познавам Мони, вече нямам никакъв репертоар.

 

Веднъж реших най-тъжествено да сготвя спагети. Тъкмо стигнах до момента, в който спагетите завират, и започнах да се почесвам по главата в чудене каква плънка да измисля, и дали и как трябва да я сготвя, Мони дойде да „помага”. За три минути толкова ме ядоса, че си изгорих пръста с нажежения капак на тенджерата и изхвърчах от кухнята с писъци и рев. Повече не стъпих там. Това беше преди две години.  

 

Дочувам, че там, се развила всякаква флора и фауна… не знам…

Добре, че наскоро пак се преместихме.

За яйцата… също не знам…
… а Мони е пич, през повечето време;))) 

 

Няма коментари

Все още няма коментари.

RSS коментари TrackBack Identifier URI

Вашият коментар

Name

Mail (will not be published)

Website