:”страхотен ден”:
05:10.2007 / 22:22
Днес е “страхотен ден”.
Още със ставането ми от леглото, стаята ми започна да се държи някакси неразбираемо враждебно:
- от някъде в нея се бяха появили 3-4 бели мечки;
- полярна нощ;
- на всичкото отгоре мръсницата се въртеше като пумпал
Опитах се да си спомня какви са възможните причини:
- препиване или препушване - не
- неядене повече от 24 часа - не
- паднало кръвно - не. нормално си беше
Не се сетих каква друга може да бъде причината, реших, че си въобразям и се замъкнах към офиса. По-рано от обикновено. Повтарям, по-рано. Шефката видя това и дойде да ме пита има ли някакъв сериозен проблем, или просто не съм си лягала тази нощ. Няма нищо, казах й. Наспала съм се. Хммм. И аз се замислих. Обикновено закъснявам с поне 15 минути.
Положението става все по-зле. Все едно са ме пребили с торба, пълна с мокър пясък.
Имам да върша много важна работа, а не мога да мисля, и офисът също се върти, мръсникът. Добре, че нищо не е спешно. Тогава щях да го закъсам.
*
Истинско мазало.
Понеже не мога да свърша нищо адекватно, цял ден се разсмивам. На какво ли не се смях.
По едно време си бях натъпкала устата със “Зайо Байо” и кафе, а Янчето написа някаква гениална мисъл, и аз не щеш ли, изплюх цялото съдържание на устата си директно върху клавиатурата… тя сега е още по-уязвима, понеже наскоро се ядосах и си изкъртих клавиша “Q”, почти без да искам. Той се счупи.
Сега всичко лепне, и ще трябва за трети път за последния месец да си водя машинката на доктор за прочистване на вътрешностите. Един от колегите, които трябва да се грижат за нея, последния път проведоха следния разговор:
- здрасти, сега ше ти донеса оная тошиба, многократно заливаната! нали имаш време, че е спешно!
- ааа, ма тя още ли работи???
- ми да, ама вече не знам дали ше работи, тече и кафе през абсолютно всички дупки. с мляко и захар.
- олеее, въобще не ми я носи. бе тая тошиба как въобще още е работела???
- ми, не знам. странна работа. нося ти я.
- абе няма смисъл… със сигурност тва и е края…
- ама колежката настоява, че щяла да оцелее
- е…
И тя оцеля. Вече пета година, май. И може би, последна. Този път не е нещо сериозно, ама пак ще трябва да се чисти.
Оф, още се чудя как са окей всички клавиши.
Тая машинка е златна :)))
Ето най-накрая се изревах, измрънках, и честно, вече ми е много, много по-добре.
Ха-ха! 
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
