04.05.2007 / 19:10
Не знам дали сте го чували някога… това е едно селце на 15-ина километра от Габрово, там сигурно не живеят и 100 човека. В самото село няма нищо по принцип, освен къщи. Много обичам стари полуразпаднати селски къщи. Обичам да ги гледам. Е и да ги снимам, за да си ги гледам после.
Има три къщи и една кръчма, които образуват екокомплекс за алтернативен туризъм Костенковци, ако не бяха те и аз нямаше да съм чувала за въпросното място. Те са готини, на мен поне много ми харесаха. Пълно е със стари неща, а мен тези неща ме кефат. Включително и един стар саксофон, който така и не можахме да подкараме. Тоест – не можахме да изкараме какъвто и да било звук от него. Хаха. Нямам предвид онея помещения с чергите и носиите, които са ми писнали брутално. Въпреки че има и черги и носии.
Харесва ми…
Всъщност толкова ми хареса, че оте**х и работа и всичко, и сега съм глобена. Толкова бях щастлива, че и 5 глоби нямаше как да ми развалят настроението. И толкова доволна от себе си, че абсолютно целенасочено и напук постъпих абсолютно безотговорно. Леле колко е сладко, ако знаете… : )
…
Да яздиш кон, който изобщо не те слуша. Понеже явно усеща, че никъв ездач не си.
Да въртиш педалите като ‘алтав нагоре по баира (накъдето и да тръгнеш оттам, все е нагоре), докато не се сгромолясаш някъде да си изплюеш белия дроб или поне по-голямата част от него.
Да ти изгорят раменете на слънцето. На слизане да те зашибат малки капчици остър дъжд, да шибат яко, понеже се спускаш бързо, и понеже боли по изгорелите рамене.
Да мирише на дъжд и да е свежо, мрачно и величествено.
Да изгрее слънце след това.
Да се гониш по поляната с 4-годишно хлапе, което ти вика „накъде отивате, госпожо Портокалова?”
Да лежиш на стълбите пред къщата с бира/кафе, а най добре и двете : ) и да гледаш как твоя човек се опитва да накара едно хвърчило да лети.
Да се излегнеш във ваната и да си запалиш пуретка (хаха поздрав за Мики).
Да ръфаш пържола директно взета от огъня и да се омажеш с нея.
Да се напиеш (с бира!! – докъде стигнах) и да се напушиш на поляната, да се въргаляш по тревата и да не можеш да спреш да се смееш. Е така да си се смееш просто без причина.
Да се пльоснеш смъртно изморен на дивана/ на двора/ на терасата и да захапеш една сочна зелена ябълка. Да си толкова смачкан от блажена умора, че да ти тече сладък ябълков сок от устата като на дете идиотче, и ти да си умираш от кеф… : )
И т.н.
и т.н.
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
