31.10.2007 / 00:15
вчера ми остана супер много недовършена работа.
нямах желание да я свършвам.
имах желание да вилнея, хахаха!
тоест, имах желание да изпопребия и изпозастрелям повечето хора, след което да се затворя някъде сама, да си дръпна пердетата, да си направя чай (с ром ли без ром ли…), и да си чета някаква психеделична изродщина, после да спя 30 часа и никой да не ме закача поне още толкова (истината е, че не мога да издържа 60 часа без хора)… (поне по тлефона щях да говоря 15 часа. всъщност аз никога не го правя).
но нямах сили. да изпопребия всичко живо де. нямах ама никакви сили. не можах дори да зарева.
чувствах се супер смачкана.
беше един шибан ден, който трябваше да приключи час по-скоро.
едвам се влачех. едвам се довлачих до нас да си изхвърля 100-килограмовата чанта.
едвам се извлачих обратно навън, щото да се видя най-после с едни съученички, които не бях виждала ебаси от колко отдавна.
бях на една крачка от леглото и на една крачка от това да остана в него, и да разпердушиня възглавниците с ловджийски нож, след което да полея къщата с бензин и да й драсна клечката.
бакшишът настойчиво ме разпитваше къде ми е “гаджето”, и викаше, че не може да няма такова.
исках да го ударя.
после видях мацките и за половин час заплувах в някакви спокойни едновремешни води такива… баси тъпото сравнение. нямам по-хубаво, сори.
еми да, стана ми добре. успокоих се. и се ободрих.
не знам кво ми направиха мацките.
много странно.
мони дори забеляза, че вече не скърцам със зъби, и поставям предметите по местата им, вместо да ги удрям злобно, без да ми пука, че някои се трошат.
днес пак нямам желание да върша много неща.
пак убивам хора в мислите си.
май трябва да се прегледам преди да съм светила маслото на някой невинен човечец.
днес ще ми се обади ли някой, който не съм виждала от 5 години?
щото иначе аз трябва да се обадя. на чичко психиатър.
баси.
излях си го.
кво, не ти харесва ли? е закво го четеш тогава?!
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
