:има дни…:

16.08.2007 / 19:15 

 

За пръв път от години насам към 19:00 ч. аз съм на път да си тръгна от офиса без да съм претрупана с работа. Има нещо гнило. Нищо спешно, нищо за бързане. Има какво още да се прави, разбира се, но няма нищо неотложно.

 

Отложното смятам да го отложа: )

От месеци не ми е било такова спокойно ?!   

Има дни…

Има периоди.

Периоди в които се прибирам от работа за да работя още. Или да пиша курсови проекти и да работя още.

Периоди, в които се прибирам от работа за да си кача краката някъде и да си чета и да се мотая или да се занимавам с нещото-по-което-съм-се-зарибила-в-момента.

Периоди, в които решавам че трябва да се живее здравословно и след работа отивам да плувам/тичам/карам колело или нещо си там.

Периоди, в които забравям за здравословното живеене и отивам да се видя с хората и да изпия една бира след работа, а след това изобщо не се прибирам докато не се умътрвя от пиене на не-само-бири.

И други разни неща.

Тези периоди траят поне по няколко седмици и се сменят… а аз понеже постоянно се стремя към неква си хармония, нали, и изпадам в крайности.

Всичко обаче е „след работа”. Като се замисля за напред и ми звучи страшно. Целия ми живот ще мине в офиса. Найн ту файв. Найн ту севън. Найн ту тен. Офис, улици, офис, улици, офис… Ще пропусна маса неща. Вече може би съм споменавала, че това не ми допада особено много като идея. 

Смятам, че работата ми трябва да ме кефи за да я върша. 

И да я върша възможно най-добре. 

Да науча нещо ново всеки ден. 

Да направя нещо по-добре от вчера. 

Да направя повече неща от вчера. 

Да направя нещо по-голямо от вчера. 

Не ми допада обаче идеята толкова ГОДИНИ, всичките ми дни да минат в един ОФИС. Примерно. Като погледна напред… явно не виждам добре… Всичко е наред.

 

Днес отивам да изпия една бира с ясното съзнание, че ще бъде

         не-само-една-не-само-бира. Мда: )

No Comments Yet

Все още няма коментари.

RSS коментари TrackBack Identifier URI