23.07.2007 / 01:46
Нещастните мизерници, ние българите.
Постоянно се оплакваме колко сме зле, как в България царят пълна мизерия, абсолютно беззаконие и невероятни безобразия. Справка – питай почти всеки срещнат. Още една справка – поне 10 поста в блог.бг само от изминалата седмица. Не че няма беззаконие, не че ежедневно не се случват безобразия, не че управлението ни е читаво или нещо от сорта. Затова няма да споря. Ама така е като половината хора не гласуват, а 90% от тея които гласуват са неадекватни, поне в това отношение. Това е моето мнение.
Та, не че средата в която растем и се развиваме е перфектна, но нещата вървят в правилна посока според мен, макар и стотици пъти по-бавно, отколкото би могло. И не мисля че единствено управляващите са „виновни”. Виновен е всеки един от нас, който чака някой да дойде отнякъде, да махне с вълшебната пръчица и всичко изведнъж да стане перфектно.
Между другото, тук има един много хубав пост. Хубав в смисъл адекватен. Но това встрани от темата.
Преди да започна с темата, още едно отклонение. С долния текст няма да „обвинявам” никого, затова че е решил да напусне пределите на милата родина, земния рай, чиито хубост и прелест нямат край и т.н. Поради две причини.
- Всеки има свободата да преценява и избира какво е добро за него. Това тук, не поста, а това за родоизменника, страхливеца, беглеца и антибългарина, са пълни глупости на един ограничен и/или промит мозък. Всеки има право да търси щастието си където си поиска.
- Дори смятам, че е много хубаво. Да отидеш на друго място. Да започнеш отначало. Да се справяш сам. Да научиш много неща по друг начин, от този по който си ги учил досега. Да се сблъскаш челно с други хора, друг начин на живот, друга култура, друго всичко. Experience. Да останеш другаде, ако ти допадне повече. Важното е да се чувстваш добре. Или поне да работиш по въпроса.
Тук няма да говоря за тези, които са направили избора си да се преселят, временно или за постоянно, в някоя част на света. Ще говоря за тези, които седят тук и се оплакват, без да предприемат кой знае какво, без да предлагат решение на проблемите си. Без въобще да търсят решение на проблемите си. Повтарям, проблемите СИ.
*
„България не ме обича, аз съм ебааааааати пича.”
Българинът е завистлив. Българинът е мързелив. Българинът вижда нещата от лошата им страна. Българинът казва на някакви глупости „проблеми”. Българинът постоянно се оплаква. Всеки искал да е доволен. Не, българинът не иска да е доволен. Българинът изпитва мазохистично удоволствие, когато се оплаква колко му е зле, а най-много се радва когато изкара другите виновни за това. Правителството, шефа, колегата, съседа, катаджията, продавача в магазина, жената и въобще всеки, с когото го сблъска злочестата му съдба. Oh-la-la, горкият българин.
Не ми се иска да мисля, че това е вярно. И наистина, напоследък все по-често срещам хора, които осъзнават, че тази нагласа към нещата натоварва и разболява най-вече този, който храни тез’ тъй топли чувства и мисли. И някои негови близки. И най-вече тези, които той отглежда и възпитава.
*
Явно е, че онези 45 години са нанесли тежки повреди върху психиката на хората. (Съжалявам че го мисля, но за да изтърпят безропотно целия този абсурд, хората още преди това са имали сериозни бъгове в психиката. Но това пак е отклонение.)
Справка, например тук. Макар и извадени от контекста, макар и да не упреквам въпросния човек за решението му – все пак има решение, което е чудесно, ще цитирам следните изречения (в червено) и моите отговори към тях. Изречения, които ме вбесиха с черногледството си. Това е проблем на личността, а не на средата.
”Какво би означавало за мен да остана в България? След дълги размисли стигнах до извода, че за мен това бо означавало:
1. Да бъда безработен.” – Ами това е пълна глупост. Няма човек, който е искал да работи и да е останал безработен. Не и дълго време. Няма такъв. Хора огледайте се, има повече работа отколкото можете някога да свършите!
Това е пост-комунистическото изкривяване на човек, свикнал „социалната” му държава да се грижи след като свърши с ученето да го „разпредели” някъде където да има осигурена „работа” форевър енд евър, без да си помръдне пръста за нещо. Пък макар и да дреме по цял ден, да знае, че ще получи заплата. Само че фактите говорят, това не се получава, не и за дълго. Хората получават заплати, но нищо не вършат и това е една от причините икономиката рано или късно да се срине.
На наследствено заможните хора, и на някои други, за които не говорим тук, им се получава да си живеят добре без да си мърдат особено пръста. Само че на нас простосмъртните ни се налага да бачкаме. Да полагаме усилия. Усилията винаги се възнаграждават. При мен е така. И при много други хора около мен е така. Хъм, аз откакто съм завършила гимназия, не съм спирала да работя (почти и да уча). Не ми се е случвало да остана „безработна”. И не, мама и тати не са ми „уредили” работа. Нито пък някой друг. Нито пък работата ми е лоша, нито пък доходът. Брех, какъв късмет! И около мен също, все късметлии.
: )))
Е, нали не си мислите, че след някакви 2-3 години работа ще станете собственик на верига казина в Лас Вегас?
”2. Да се задоволя с нищожна социална помощ.” – Да, ако ви мързи или чакате някой да ви звънне на вратата и да ви заведе за ръчичка на работа, ще трябва да се задоволите.
”3. Да не спя нощем и да се питам постоянно как ще закърпя месеца.” – И на мен ми се е случвало да ми е трудно да закърпя месеца. И на много хора, не само в България. На някои не престава да им се случва.
Безсънието е друг проблем. Това, че ви е трудно да закърпите месеца, не би трябвало да е причина за хронично безсъние. И е поправимо.
”4. Да обикалям кафенетата и да очаквам дежурния въпрос: ,,Ти почна ли работа?“” – С обикаляне по кафенетата не става. Обикалят кафенетата тези, които нямат нужда от работа. Или онези, които ги мързи и си търсят оправдание за това че не могат да се вземат в ръце.
И между другото, извън България тази стратегия с кафенетата също няма да подейства.
”5. Да притеснявам родителите си със скромните им пенсии за пари.” – Ами щом не ви е срам да обикаляте по кафенетата, и да искате пари от скромните пенсии на родителите си…
”6.Да водя всекидневни ,,културни дискусии“ с жена си на тема: ,,Кой е виновен?“” – Това вече са междуличностни отношения и проблеми. Хехе, аз казах ли ви, че жената е виновна. Или съответно, мъжът.
”7. Да се чудя какво да отговоря на дъщеря си, когато ме попита: ,,Тате, кога ще почнеш работа?“” – Истината, как какво. Че нямате време за работа, понеже обикаляте по кафенетата с оня, дежурния въпрос.
”8. Да започна евентуално някаква мизерно заплатена работа, колкото да се чувствам социално ангажиран/ един вид социално-психологическа терапия/.” – Така се започва в много случаи. С достатъчно усилия, нещата се променят. Скоро.
”9. Да слушам непрестанно лъжите на политици и социолози.
10. Да чета всеки ден във вестниците за поредното убийство на високопоставен мафиот.
11. Да гледам пошли предавания по телевизията.” – Че кой ви кара??? Като за начало забравете „24 часа” например и си купете да речем „Капитал”. Ако не ви харесва, не си купувайте нищо. Просто не гледайте и не слушайте.
”12. Да бъда при семейството си и сред приятели, но в ролята на непълноценен и комплексиран човек.” – Това пък е вътрешноличностен проблем. И рядко има общо с икономическото положение на страната.
”13. Постоянно действителността да ми напомня, че така повече не може.” – Може, може. Ако не можеше, нямаше да продължава така, нали?
”14. Да не виждам никакъв хоризонт пред себе си и да се чудя за какво живея.” – Това също е вътрешноличностен проблем. Идете да се консултирате с психолог, или пък си купете книгата „Как да живеем пълноценно” на Философ Дървеняков Умников (тоест всяка една подобна книга от книжарницата). Или пък се обърнете към будизма. В източните религии имало повече мъдрост. Сериозно, май е така. Другият вариант е като обикаляте кафентата, да си говорите с хората на по-жизнерадостни теми и за нещата които ви харесват. Току виж сте открили с някого сходни интереси, и сте се захванали да направите нещо полезно. И това е сериозно.
”Дълбоко съм убеден, че мнозина ще припознаят в написаното собственото си нерадостно всекидневие.” – За съжаление. Аз обаче виждам, че и мнозина се научават да разчитат на собствените си усилия, и резултат от това има. И нещата лека полека ще се подреждат, вервайте ми. Не, вервайте СИ. Малко повече.
*
Някой друг пък беше писал, че знаещите и можещите в България били или безработни, или не работели по специалността си. Уважаеми, каква ви е дефиницията за знаещи и можещи? Можете да знаете и можете колкото си искате и каквото си искате, но ако това не се прояви по някакъв начин, как очаквате някой да го разбере?
Явно проблемът е най-вече във вас, а не в държавата.
И на запад, и на север, и на юг и на изток има хора които се оправят, има хора които се развиват. Има и такива при които нищо не се получава. Може да е от мързел, може да е заради скапаната им нагласа, може би защото не им харесва да живеят в джунгла, където по-силният оцелява. Може би не им се занимава да бъдат силни. Може би очакват някой да се грижи за тях. Естествен подбор. Във всяко едно общество.
Хората трябва сами да се грижат за себе си. Държавата е за да им служи, да ги улеснява в дейностите им, но не и да се грижи за тях.
Единствените хора, които имат нужда от чужда грижа са малките деца, много възрастните, и тези с тежките физически и ментални увреждания.
Сега ще повторя, че за някои трябва по няколко пъти: Ако всичко вечно ви е криво и все някой ви е виновен, проблемът е във вас. Вземете мерки.
*
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
