29.09.2007 / 00:32
За пръв път чух за „Рок в Рила”. А рокът в Рила го имало от няколко години. Зарадвах се на идеята. Веждите ми се събраха и посбърчих нос, като разбрах, че аз ще мога да отида чак в събота, и ще трябва да изпусна Гравити Ко и П.И.Ф., които пък щяха да свирят в петък. Останаха Ауейк, които и бяха основната причина да си бия шута в тази посока, Остава, които мислех, че не харесвам – до събота, тоест не знаех че това остава: ), Майндаун, за които също разбрах тогава и… иии идеята да се олея от пиене и пушене на полянка, колкото е възможно по-близо до колкото е възможно по-високи децибели. Този път не бях аз тази, която се оля от пиене и пушене, но за това по-натам.
И така, букнахме си апартамент в Боровец за нощта и това ни беше цялата организация. Аз и другите, тоест и някои от участващите във фестивала, не бяхме чули/ разбрали/ запомнили че събитието ще се проведе в Бели Искър. Поне аз не бях. Добре че има хора да ги знаят тези неща.
Идеята беше да потеглим сутринта, за да не става всичко под-напрежение-в-последния-момент-аха-аха-да-изпуснем-най-важното. Само че предната вечер аз малко поунищожих повече бири отколкото трябваше в градинката на Седмоцикленици, а после и на стълбите на Народния театър. Колежката Миленчето явно се беше занимавала със същата дейност, защото някъде късно… или пък рано – незнам – изпратих съобщение „ехооо спите ли?” и в секундата в която натиснах „сенд” получих съобщение „ехооо спите ли?”. Смях се няколко минути и после се чухме да се разберем. „Към 11?” „Или към 12?” „Ммм аре ше се чуем сутринта, който стане първи…”… това съм го чувала и друг път. Все пак станах, оправихме каквото имаше за оправяне и потеглихме. Е, закъсняхме малко, заради мен. Настанихме се и почнахме един по един да си взимаме душове. Не останаха душове накрая. Косата ми щръкна на всички посоки. Като гръмнал бойлер в тръстика.
Някои играха табла и шах. Смях им се, че са много зле с шаха, а после се оказа, че аз не съм по-добре.
За 1 час напълнихме една чиния с фасове, защото нямаше пепелник. Баси, дискриминация към пушачите.
Взехме си джин 6th sense. И малко бири. Не пиййте този джин. Отровен е. Два пъти пих от него, и двата пъти съжалявах. Третия път Мони го пи и известно време съжаляваше. На мен пък нищо не ми стана. Сашо пък трябваше да кара до Бели Искър и нищо не пи. То пък се оказа че е много близо. Няколко километра на запад.
Имаше две гадни бараки с кебапчета и кюфтета, тип долнопробен бирфест. Все пак изядох две кебапчета с хлебчета, защото вече ми се виеше свят от глад+джин+бира.
Събитието беше на стадиона на селото. Стадиона имаше естествени пейки, тоест нямаше пейки, а се седеше по трибуните ей така, на тревата. Беше яко, имаше и няколко умни хора с палатки.
На сцената излязоха няколко каубои и запяха „dooon’t teeell my heart, my achy breaky heart…” и други разни такива… хм… класики. Бяха весели застаряващи пичове, изкефиха ме.
Още нямаше публика. Малко хора се разхождаха по стадиона, някои седяха на тревата и пиехе бира, някои си носеха шалтета или хавлии.
Ние си поседяхме горе.
После слезнахме, защото дойде време някои да свирят: )
Малко се издразних на организацията. Бяха наредили яки групи най в началото и най в края, а кулминацията бяха Сигнал и Васко Кръпката. Не че имам нещо против тях, те са пичове, но щеше да е добре да си посвирят на светло и да си ходят с падането на нощта }:-> Хммм.
Та тези някои, които трябваше да свирят започнаха да се подготвят…
А аз нямах китари за настройване и реших да пийна още една бира.
И започнаха. Изкефиха ме.
Даже се насъбра публика, както си трябва!… само че… на десетина метра от сцената. Щото едни пичове се бяха понапили. И се опитваха да образуват пого. Което повечето хора не приехма като много здравословно. То и не е де: )
Вокалът на групата: ) се опита да каже на хората „елате по насааааам”. Но никой не искаше да му пострада кратуната при сблъсък с пияни диваци. Еми случва се. После една мацка викна полицай, който отведе пияните диваци. Една друга мацка скачаше като подивяла и не и пукаше дали има пияни диваци или не.
И така…
Пихме после още бира. Мони си изповръща червата. За първи път го виждам да повръща. Беше седнал на едни камъни зад стадиона и едвам го намерих. Това е от джина. Сигурна съм, че тоя джин е отровен. Баси. След това се пооправи и се полюбувахме на Сигнал. Е сега вече се насъбра публика, както си трябва на концерт(че). Да, чак сега:-/
Мони изяде всичките пуканки на стадиона. Имаше само 2 машини за пуканки и огромни опашки. И той все пак ги изяде. Важното е че се оправи бързо де. Заканих се догодина да наема още поне 3 машини за пуканки и да дойда да правя бизнес. Гаранция че ще има кой да купува яко.
Пяха Остава. Дали заради съдържанието на алкохол в кръвта ми, или защото беше на живо, или щото са пичове, Остава ме изкефиха. Мислех, че се лигавят, но им се изкефих. Още си припявам онова за понеделника.
Васко Кръпката дойде с мощната фраза „За да има мир, чалгата в Сибир”. Помислих си, че чалгата за мен е поне толкова далече, колкото е Сибир. Така че няма проблеми. Рокендрола винаги е жив. Има бирааааа. Има бира. Храстът казал на дървото… „ееей, голямо сиии… дървооо”.
В този миг пиехме бира на багажника на колата и аз измислих чудна мелодия с рима, където присъстваше думата задник, дупе, или гъз, не помня. И римата не я помня. Жалко.
После щяхме да си ходим, но беше взето решение да се остане за Майндаун. За морална подкрепа, или нещо такова. Понеже бяха последни, и хората се разотиваха. И някои започнаха да свалят трансперантите с логата на спонсорите, и въобще тегаво. Една мацка, която май се явяваше водеща, поздрави незнам си кой за рождения му ден. Почти като някое чалга радио, даеба. Добре че Майндаун, или както се пише, бяха яки пичове. Барабаниста беше див, а басиста ме кефеше как вършее по сцената и си размята растите. Детска радост за мен: ) Аве пичове. Поне на живо със сигурност.
Свърши.
Отидохме да се дооблечем, че стана студено. Асансьора имаше същия звук на пристигане, който ни напомни за „влааакът Сооофия – Стааара Загооора – Бургааас на шести коловооооз”, казано с носов и сънлив глас.
Отидохме да си допием във фоайето на Самоков, където трябваше да са се събрали останалите от групите. Приспа ми се. Изпих малко бира. Прозях се 369 087 пъти и си тръгнахме да спим.
/понеже и сега ми се приспа… to be continued. or not to be continued, доколкото се познавам : )/Тези двете снимки с дата са на Миленчето, държа да отбележа. Авторски права за Миленчето. Мноо ясно;)
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
