06.04.2007 / 01:12
Когато на някой му се случи нещо неприятно, тегаво и трудно за преживяване, винаги се чудя какво да направя и какво да кажа. Понякога съм се чудила какво бих искала аз в такава ситуация от близките си – да ме оставят на мира да си го преживея и да не ме занимават с глупости от сорта на „гледай по-философски на нещата”, или пък да ми се обадят/да дойдат да ме гушнат и утешават? Дали ще „драматизирам” прекалено, погледнато отстрани или въпреки всичко ще гледам философски на нещата? Не, не искам да знам, така или иначе някой ден ще разбера, сигурно неведнъж.
Когато човек е афектиран от нещо, каквото и да е то, а особено като губи нещо или някого неочаквано, обикновено му е абсолютно невъзможно да гледа философски на нещата.
Сигнал свободно.
- Хлъц.
- Преглът. – неловко мълчание. Искам да ти кажа нещо, но нямам представа какво да ти кажа, защото каквото и да кажа, все ще е нелепо, и все ще е жалко. Тъп въпрос: – Как си? – изобщо не исках да кажа това, но неистово исках да наруша неловкото мълчание.
- Хлъц.
Наистина незнам какво да кажа.
- Искам да ти кажа нещо, но нямам представа какво да ти кажа, защото каквото и да кажа, все ще е нелепо…
- Хлъц. Благодаря ти.
Не трябваше да се обаждам, мисля си. Бих ревала цяла нощ вместо тебе, и утре пак, само не се чувствай така. Но колкото и да рева нищо няма да стане. И ти също, да.
Исках да те разведря, мисля си, да се почувстваш по-добре. Но когато нещо ти се срине за секунди без да очакваш, надали е приятно някой да ти се обади с ведър глас и да ти нарежда как живота продължава и всичко ще бъде наред. Естествено че всичко ЩЕ бъде наред, само че СЕГА не е… и да, някакси се почувствах гузно, че на мен всичко ми е наред, да, ако можех да ти дам „всичко е наред”…
От друга страна, ако част от живота ти се срине за секунди без да очакваш, и някой ти се обади ужасно разстроен, звучи още по разстроен и от теб, няма ли да се разстроиш още повече… все едно ти се обаждам да ти напомня колко ти е криво.
Не е ли по-добре да не се обаждам? Не.
Да кажа каквото ми идва отвътре, вместо да мисля какво да кажа? Не… Там е работата, че отвътре ми идват хиляди неща едно през друго… но най напред, какво да направя за да се почувстваш по-добре… тоест, какво да кажа и какво да не кажа.
- Гушкам те… за съжаление само по телефона.
- Хлъц. И аз.
- Гушкам те… и да знаеш, че близките ти са около тебе и те обичат, и сичко ше е наред… – глупости. Естествено, че тва го знаеш, както и че има и по-лоши неща и дрън дрън… Ама те гушкам, тва не е глупости.
- Хлъц.
- Подсмрък. Гушкам те пак.
- Благодаря ти…
Седя с телефона в ръката и гледам в една точка. Хлъц.
No Comments Yet
Все още няма коментари.
RSS коментари TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
