27.11.2007 / 23:34
Прочетох нещо шантаво, припознах се в него и отворих енциклопедията по психология. Онази дебелата, същата, за която едно време събирах пари цял месец, а след това оставих да прашасва около 10 години, неотворена. До днес.

27.11.2007 / 23:34
Прочетох нещо шантаво, припознах се в него и отворих енциклопедията по психология. Онази дебелата, същата, за която едно време събирах пари цял месец, а след това оставих да прашасва около 10 години, неотворена. До днес.
27.11.2007 / 23:53
… очите ми червени
… ушите ми бучащи
… главата ми пулсираща
… косата ми рошава
… стаята въртяща се
18.11.2007 / 22:31
Град. Стари къщи. Не знам кой град, някъде на северозапад оттук, не съм сигурна, не съм била там преди. Може би е на север някъде. Може би има море, не знам. Студено е, небето е сивкаво. Не, няма точно небе. Страх ме е. Вали. Треперя. Те са наоколо. Не ги виждам, но знам [...]
31.10.2007 / 00:15
вчера ми остана супер много недовършена работа.
нямах желание да я свършвам.
29.10.2007 / 00:43
Щастието, с това негово щърбаво „щ”, назъбено и грапаво. Като парче стъкло в дланта ми, намерено на пясъка, за което не знам, че е тъжно, понеже не знам, че е отбелязало края на един щастлив миг, на някой друг пясък, като парче от бутилка, счупена в този край на онзи миг щастие. Парче [...]
24.10.2007 / 00:15
на С.Преди е живяла, където аз сега живея. Преди около 40 години. Срещнала своя Ромео на прозореца от другата страна на площада. Той й махал и се усмихвал, Тя рисувала букви с пръсти във въздуха. После се срещнали и се целунали.
13.10.2007 / 15:30
Хм. Помните ли, когато преди известно време контейнерите за смет в столицата започнаха да се препълват, боклукът нямаше къде да се извозва, понеже живеещите близо до сметището бяха препречили пътя на камионите на „Чистота“ и прочие, а на корицата на Капитал се появи ликът на Софиянски и вярната му дружина, придружени от телефонните [...]
12.10.2007 / 19:18
Ей, радвам се, че ви видях вчера!
05:10.2007 / 22:22
Днес е „страхотен ден“.
Още със ставането ми от леглото, стаята ми започна да се държи някакси неразбираемо враждебно:
- от някъде в нея се бяха появили 3-4 бели мечки;
- полярна нощ;
- на всичкото отгоре мръсницата се въртеше като пумпал
03.10.2007 / 23:52
Не знам защо, като написах „Хоум суийт хоум“ се сетих за една мнооого стара игра, която някога, ужасно отдавна играех на 386-ката в офиса на баща ми. Jones in the fast lane. Въпросния Джоунс се прибираше в една разкъртена бърлога, на чиято стена висеше разкъртена табелка „Home Sweet Home“. После се замогваше, печелеше кинти, и [...]