:хаотични предколедни безсмислици:

Уауауау. Ако сега започна с “идва Коледа” или нещо от сорта, това няма да е нищо ново. Всички знаят, че Коледа идва и така нататък. Честно казано, за първи път от ужасно много време насам, ми харесва, че идва Коледа.

:тиха съботна радост:

Събота, 08 Декември 2007 г.
Това не го написах аз. Уърд го написа.

:маниакална неделя:

Телефонът мълчи. А аз потрепервам в очакване и пуша цигари. Телефонът обикновено мълчи, точно когато не трябва да мълчи. Днес съм лабилна. Идва ми да зарева. Днес не съм агресивна, а просто смачкана. Днес не съм камъкът върху цветето, а цветето под камъка. Което въобще не е вярно, защото аз не съм никакво цвете, и [...]

:мойта (тиха) лудост /dain bramage/:

27.11.2007 / 23:34 

Прочетох нещо шантаво, припознах се в него и отворих енциклопедията по психология. Онази дебелата, същата, за която едно време събирах пари цял месец, а след това оставих да прашасва около 10 години, неотворена. До днес.

:устата ми хубава…:

27.11.2007 / 23:53
… очите ми червени
… ушите ми бучащи
… главата ми пулсираща 
… косата ми рошава
… стаята въртяща се

:mini horror:

18.11.2007 / 22:31

Град. Стари къщи. Не знам кой град, някъде на северозапад оттук, не съм сигурна, не съм била там преди. Може би е на север някъде. Може би има море, не знам. Студено е, небето е сивкаво. Не, няма точно небе. Страх ме е. Вали. Треперя. Те са наоколо. Не ги виждам, но знам [...]

:(олд)(скуул)(мейтс)+(destructive)(mood):

31.10.2007 / 00:15 
вчера ми остана супер много недовършена работа.
нямах желание да я свършвам.

:парченца щастие:

29.10.2007 / 00:43 

Щастието, с това негово щърбаво „щ”, назъбено и грапаво. Като парче стъкло в дланта ми, намерено на пясъка, за което не знам, че е тъжно, понеже не знам, че е отбелязало края на един щастлив миг, на някой друг пясък, като парче от бутилка, счупена в този край на онзи миг щастие. Парче [...]

:juliette:

24.10.2007 / 00:15
на С.Преди е живяла, където аз сега живея. Преди около 40 години. Срещнала своя Ромео на прозореца от другата страна на площада. Той й махал и се усмихвал, Тя рисувала букви с пръсти във въздуха. После се срещнали и се целунали.

:disk cleanup needed. или как ми беше ЕГН-то?:

13.10.2007 / 15:30
Хм. Помните ли, когато преди известно време контейнерите за смет в столицата започнаха да се препълват, боклукът нямаше къде да се извозва, понеже живеещите близо до сметището бяха препречили пътя на камионите на “Чистота” и прочие, а на корицата на Капитал се появи ликът на Софиянски и вярната му дружина, придружени от телефонните [...]