:бай бай 2009:

Мисля, че моментът е подходящ.

Или по-скоро, че е последният подходящ момент да отбележа присъствие през 2009.

И понеже напоследък съвсем очевидно не пращя от вдъхновение за писане, нека отбележим присъствието с пресния ми, топъл-топъл 2010 календар. За десктоп, само и единствено. Понеже е криза. Догодина – и на хартия. Амин.

Enjoy!

Засега толкова.

Весело!

:скука? моля?!:

Напоследък често се чувствам тотално и брутално прегряла (да, знам, сама си го правя така!), и си мисля колко хубаво би било, ако можех да направя една дълга пауза.

:sad. or confused?:

София е очарователно празна. Ходя по слънчевите улици, под разцъфналите дървета, със слушалки в ушите. И ме няма.

:хлебарка в мармалада!:

Още една в главата ми…

Трябва да призная, че започвам да пиша за нещо, върху което напоследък нямам почти никакви наблюдения. То и ще си проличи.

:ирония на съдбата:

“I think that god has a sick sense of humor and when I die I expect to find him laughing”

:squeezed:

съм.

:софия – истанбул. one night stand с бдж:

28 Декември 2007, 20:30. Централна гара София. Влакът закъснява с около час, с Мики и Мони седим в кафето на чакалнята, където е срещата.

:хаотични предколедни безсмислици:

Уауауау. Ако сега започна с “идва Коледа” или нещо от сорта, това няма да е нищо ново. Всички знаят, че Коледа идва и така нататък.

:тиха съботна радост:

Събота, 08 Декември 2007 г. Това не го написах аз. Уърд го написа.

:маниакална неделя:

Телефонът мълчи. А аз потрепервам в очакване и пуша цигари. Телефонът обикновено мълчи, точно когато не трябва да мълчи.