 | Ivo D'Ivo on :juliette: |
Напоследък често се чувствам тотално и брутално прегряла (да, знам, сама си го правя така!), и си мисля колко хубаво би било, ако можех да направя една дълга пауза. Read more…
София е очарователно празна. Ходя по слънчевите улици, под разцъфналите дървета, със слушалки в ушите. И ме няма.
Още една в главата ми…
Трябва да призная, че започвам да пиша за нещо, върху което напоследък нямам почти никакви наблюдения. То и ще си проличи.
“I think that god has a sick sense of humorand when I dieI expect to find him laughing”
Винаги съм твърдяла, че не съществува такова нещо като съдба. И ако съществува, аз бих я дефинирала като поредица от събития или липсата на такива в живота ни, която е пряко подчинена на нашите действия, и в никакъв случай като предначертана орис някаква си. Read more…
съм.
Аз съм човекът, който казва, че пичовете не пият лекарства.
Аз съм човекът, който казва, че трбява да е пред умиране, за да пропие лекарства.
Аз съм човекът, който вече шести ден е супер зле и не може да се оправи.
Аз съм човекът, който днес пропи… антибиотици. Read more…
28 Декември 2007, 20:30. Централна гара София. Влакът закъснява с около час, с Мики и Мони седим в кафето на чакалнята, където е срещата. Увити в шалове и шапки и свити на шест върху пластмасовите столчета – поради изключително високата температура вътре, някъде около минус пет, може би - и опитващи се да игнорираме мазната чалга, която се лее от избушените колконки, и тъмните балкански субекти, обикалящи наоколо заедно със своя облак миризми, които почти се виждат. Read more…
Уауауау. Ако сега започна с “идва Коледа” или нещо от сорта, това няма да е нищо ново. Всички знаят, че Коледа идва и така нататък. Честно казано, за първи път от ужасно много време насам, ми харесва, че идва Коледа. Read more…
Събота, 08 Декември 2007 г.
Това не го написах аз. Уърд го написа. Read more…
Телефонът мълчи. А аз потрепервам в очакване и пуша цигари. Телефонът обикновено мълчи, точно когато не трябва да мълчи. Днес съм лабилна. Идва ми да зарева. Днес не съм агресивна, а просто смачкана. Днес не съм камъкът върху цветето, а цветето под камъка. Което въобще не е вярно, защото аз не съм никакво цвете, и няма никакъв камък. Read more…
27.11.2007 / 23:34
Прочетох нещо шантаво, припознах се в него и отворих енциклопедията по психология. Онази дебелата, същата, за която едно време събирах пари цял месец, а след това оставих да прашасва около 10 години, неотворена. До днес. Read more…
|
